Многобройни привърженици, част втора: десантите в черно-бяло-червено 12 Aug 2013 10:06 PM (12 years ago)
Настоящата статия се явява анонсирано продължение на публикуваната през месец юли на 2012 г. Тогава предложихме над сто вестникарски откъса, чието десетилетно многогласие потвърждаваше един общопознат факт – за многобройната публика на Пловдивския любимец. Докато обаче в юлската статия интересът бе към домакинската посещаемост, сега поемаме отвъд границите на Пловдив – за да представим впечатляващите „десанти”, които локомотивци осъществявали през годините.
Известно е, че това представлява особена слабост за локомотивеца – и носи особена гордост. Защото именно на нашия клуб принадлежат рекордите за гостуваща българска публика. И това море в червено-черно-бяло, заливало стадионите, сочи не само популярността на Локомотив Пловдив – то още говори за силната обич, за всеотдайността, с която привържениците следват отбора. Независимо къде и срещу кого играе!
Стара е тази традиция, началото й тръгнало преди повече от седем десетилетия. И оттогава още пловдивчани показали обичта към своя Любимец – поставяйки ненадминати през 40-те години рекорди за гостуваща публика.
Така е до днес, буквално. Преди година, на 16 май 2012 г., около 10 000 локомотивци заляха Бургас – пропътувайки 250 км. от родния дом и то в делничен ден! Финалът за Купата най-бляскаво показа локомотивската всеотдайност: на „Лазур” бяха дошли хора от всички краища на света: Париж, Страсбург, Берлин, Лондон, Палма де Майорка, Аделаида, Мексико сити, Атланта сити, Москва, Токио…
И тъй, нека тръгнем от самото начало – с първите пловдивски маршове из футболните полета на България!
* * *
Най-лудият сезон на Локомотив 31 May 2013 1:01 PM (12 years ago)
През 1982/83 г. се местим на Лаута, печелим първата Купа, играем 2 баража и поставяме рекорд по посещаемост на чужд терен
Сезон 1982/1983 г.г. е един от най-драматичните в историята на Локомотив. Това е първенството, в което черно-белите получават голямата си легитимация, спечелвайки Купата на Съветската армия. Трофеят по това време е считан за втори по значимост след шампионската титла. Триумфът на 1 юни 1983 година на Христо Бонев и компания нарежда пловдивчани сред най-големите. До този момент Локо е симпатичен отбор с едно второ и две трети места, но във витрината си няма Купа. Именно КСА легитимира черно-белите сред най-големите у нас.
Пловдивчани стартират в новия сезон през август 1982 г. в не особено приповдигнато настроение. Зад тях са два неуспешни опита за промоция в А група след изпадането през 1980 г. В края на май същата година черно-белите много нещастно губят финала за Купата в Плевен от Локо (Сф) след нелеп гол в продълженията на Стойчо Стоев, който пада след ужасна грешка на иначе отличния до онзи момент вратар Васко Гаврилов, вечна му памет! Бурно подкрепяни от около 5000 души на стадион Слави Алексиев момчетата на покойния Атанас Ангелов успяват да изравнят след 1:0 за софиянци през първото полувреме. Пловдивската агитка окуражава любимците си със скандирането: „Таз година Купата, догодина групата”. На почивката Ангелов вади 18-годишният Христо Колев (Бащата), който е поставен на непривичния за него пост ляв бек и пуска Илия Анчев. Именно бързоногият бек прави разликата след почивката, когато падна изравнителното попадение. След това Анчев и Ераносян удрят греда, за да дойде нелепия гол на Стоев в продълженията.
След края на сезона Наско Ангелов, който е сред най-успешните треньори в историята на ДЮШ на Локо отстъпва мястото на големия Атанас Драмов. Той бързо въвежда желязна дисциплина в отбора, а най-значителните трансфери, който прави е привличането на Тракия на бившия капитан на канарчетата – покойният Александър Иванов, който е баща на Георги Иванов (Гонзо) и на бившият национален вратар Стефан Стайков. От Ямбол идват Пламен Николов, който става несменяем титуляр на левия бек и крилото Ангел Трингов. Клубното ръководство успява да запази в състава наложилият се вече в А националния отбор Аян Садъков, младежките национали Едуард Ераносян и Петьо Василев. Остават също така Георги Фиданов и Николай Курбанов.
Началото на сезона обаче е повече от съкрушително. Още в първия кръг за Купата на България черно-белите трябва да се изправят срещу кръвния враг Тракия, както тогава се нарича Ботев. Предвид отличните резултати в контролите, настроението на Лаута е повече от приповдигнато. Черно-белите жадуват за легитимация след двата сезона в Б група, през които канарчетата бележат възход – печелят КСА през 1981 г. и бронзовите медали. В първият мач Локо е домакин пред препълнените трибуни на стадион 9 септември. Разочарованието обаче идва бързо, след като жълтите още първото полувреме повеждат с 2:0, а през втората част увеличават преднината си. В края след гол на Ераносян черно-белите стигат до 3:1, а реваншът край Бирената губят със същия резултат.
Именно тези два мача обаче се оказват печеливши за Локо. Атанас Драмов бързо разбира, че ахилесовата пета на отбора продължава да е защитата, заради която предишното първенство едва не се стига до изпадане във В група. Гениалният ход на Драмов е преквалифицирането в централен защитник на лявото крило Николай Курбанов. Именно бившият национал, който вкарва и при паметното 7:3 над жълтите, е големият коз на специалиста. Курбанов се справя отлично като либеро, а включванията му в атака често носят голове. Пред него заиграва отлично върнатият от Асеновец Петко Станков. От халф Пламен Николов е преквалифициран на ляв бек и се справя много добре.
Големият импулс на Локомотив обаче е преместването на своя стадион в Лаута. Макар и недостроен, по трибуните на всеки мач идват по 7-8000 фенове. Началото на сезона не е особено добро с хикс в Бургас срещу Нефтохимик и измъчена победа след автогол срещу Родопа на Лаута в добавеното време. Светъл лъч е победата на 1/32 финалите в турнира за Купата на Съветската армия срещу традиционно неудобния Асеновец с 4:2 в Асеновград. Отборът обаче лъкатуши в първенството – след хикса в Асеновград идва и реми в Пазарджик срещу Хебър, което позволява на прекия конкурент за промоция Берое да се отскубне напред в класирането. Заралии са майстори и на тихата дипломация. Зад тях е цялата област и пивоварната Загорка, в която се прави дефицитната по онова време бира със същото име. Съдиите свирят на поразия дузпи за зелените, а кулоарните клюки по онова време гласяха, че колите на реферите едва потегляли от стадиона под Аязмото под тежестта на касите с пенлива течност. Именно с гол от съмнителна дузпа заралии печелят първият директен сблъсък под Аязмото.
Преломният момент за Локо през този сезон настъпва през октомври. Изненадващо в отбора се завръща след 2 сезона в Гърция Христо Бонев. След изпадането през 1980 г. тогаващният председател на Локомотив – покойният Никола Щерев използва случаят да се разправи с гения, който не се подчинява на социалистическите порядки и го прогонва.
Зума обаче се завръща триумфално. Третият му дебют с черно-бялата фланелка е посрещнат възторжено. Лаута се пука по шевовете в мача срещу Слънчев бряг, чийто капитан е юношата на черно-белите Минчо Овчаров, обявен впоследствие 2 пъти за най-добър футболист на българските затвори. Бонев раздава пасове по конец, но Ераносян, Сотиров и Трингов правят множество пропуски. В крайна сметка мачът завършва 0:0. Еуфорията на Лаута обаче е толкова голяма, че никой не обръща внимание на хикса, защото феновете са убедени, че с Бонев няма как отборът да не влезе в А група. По това време никой, ама никой в Локомотив не обръща внимание на турнира за Купата на Съветската армия. В стратегията на Драмов обаче тази надпревара не е отписана. Почти незабележимо черно-белите стигат до полуфинал след категорични победи с 4:1 над Рилски спортист в Самоков, с 3:1 над Добруджа на Лаута и с 4:1 над Бдин няколко дни преди Нова година отново у дома.
Голямата цел и мечта на всички черно-бели е завръщането в А група.
На това е подчинена и зимната подготовка. Локо успява да намали само на точка преднината на Берое, а през пролетта предстои мач в Пловдив. Никой на Лаута дори не смее да мечтае за нещо повече от достойно представяне срещу ЦСКА на полуфинала, тъй като по това време червените са отбор от европейска класа, елиминирал двукратният носител на КЕШ Ливърпул.
Пролетта започва добре за Локомотив с рутинна победа над Нефтохимик в Пловдив. След това идва домакинския двубой срещу Берое, който остава в историята на Б групите като най-посетения. Черно-белите обаче са подготвени предварително за този мач. Срещу Нафтата Аян Садъков е
декориран с поредния безумен картон и отпада за дербито.
Около 40 хиляди души изпълват до краен предел Голямата къща в очакване на битката на титаните Христо Бонев и Петко Петков. Именно Зума извежда Локо напред с гол от фаул през първото полувреме. Заралии обаче натискат и изравняват още преди почивката. 17-годишното ромче Йордан Митев връзва на панделка Петьо Василев и мушва топката в мрежата зад Стайков. Черно-белите се вдигат на щурм през второто полувреме и Любчо Бурнарски хвърля трибуните в екстаз с гол в 75-ата минута. Локо вече е на първо място с точка преднина.
Още в следващия мач обаче лъсва директивата на БФС за директната промоция на Берое в А група. За гостуването на черно-белите в Смолян като рефер е пратен офицерът от милицията Богдан Кюркчиев. Домакините пък решават срещата да не е на новия стадион, а на стария, който прилича на картофена нива след дълбока есенна оран. С измислена дузпа и засада смолянчани бият с 2:1, което докарва Зума до ужас, а милиционерите едва отървават Кюркчиев. В следващия мач на Лаута идва 0:0 срещу Хебър, а пловдивчани отново са посечени, тъй като им отменят два редовни гола. Това на практика решава борбата за първото място в Южната Б група, което дава право на директна промоция. Черно-белите започват да очакват противника си за баража. Те се отпускат до такава степен, че губят 2 мача и позволяват на незабележимия до този момент Загорец да ги доближи на точка преди гостуването им в Нова Загора. На 12 април стадионът край пътя за морето е препълнен от местни мургави викачи, които са се въоръжили с капаци от тенджери и вдигат вой чак до Бузлуджа. Водени от бившият играч на Локо Георги Загорчев домакините правят истински ад пеналта пред Стайков. Защитата обаче издържа, а в последната секунда на полувремето Едуард Ераносян изпреварва вратаря и повежда. През втората част Едо вкара още 3 гола, а за крайното 5:0 се разписва Георги Фиданов. Второто място в крайното класиране е осигурено. На дневен ред идва полуфиналът за Купата срещу ЦСКА.
От БФС правят реверанс към армейците като насрочват мача за стадиона в Ихтиман, който е на 30 минути от Борисовата градина и 3 пъти по-далеч от Пловдив. Във федерацията очевидно подценяват ситуацията, тъй като малкото градче разполага с едва 10 милиционери, а от София не са извикани подкрепления. Червените запалянковци също не обръщат много внимание на двубоя като го считат за предварително спечен и едва стотина от тях пътуват в топлата майска сряда.
На стадиона под връх Еледжик обаче се изсипват около 4000 привърженици на Локо, жадуващи трофея.
Звездният отбор на ЦСКА, който наскоро е взел скалповете на Ливърпул, Нотингам, Реал Сосиедад и Байерн подхожда надменно в мача. Червените, в чиито редици са Джони Велинов, братя Димитрови, Спас Джевизов, Георги Славков, Пламен Марков и Цецо Йончев обаче са стъписани от бойката игра на пловдивчани. Армейците са попарени в 19-ата минута, когато атака започната гениално от Христо Бонев стига до Христо Сотиров и след центрирането му Едуард Ераносян открива. В следващия миг на малкото стадионче в средногорското градче става първото масово нахлуване на публиката на терена. Въодушевени от попадението на Ераносян пловдивските фенове слизат на игрището, за да изразят радостта си. В първия момент реферът Йордан Жежов решава да прекрати мача. В следващия миг обаче до него отива Христо Бонев. „Тук няма кой да те спаси. И помен няма да остане от теб, ако прекратиш мача”. Жежов вижда, че работата не е шега и се оттегля встрани. През това време Зума убеждава феновете да се върнат на трибуните.
Докато червените се опомнят в 30-ата минута след нов гениален пас на Зума Сотиров надбягва защитата и прави 2:0 и хвърля пловдивската агитка в екстаз. Този път феновете не нахлуват, тъй като са под угрозата да заличат една от най-паметните победи в клубната история.
В началото на второто полувреме армейците се вдигат на щурм и Георги Славков намалява в 56-ата минута. Следват десетина минути, през които Стефан Стайков заприличва на сторъкия Шива и с уникални спасявания предотвратява изравняване. Планът на големия стратег Атанас Драмов обаче проработва за трети път. В 71-ата минута Ераносян минава като малка гара покрай братя Димитрови и прави 3:1. След попадението баткото Георги Димитров погва да шамароса по-малкия Динко. Джони Велинов пък хвърля ръкавиците си. В заключителните 10 минути Драмов изумява всички като сменя асовете си Христо Бонев и Аян Садъков. Зума и Аян са се раздали до края на силите си и Драмов вкарва 20-годишният Петьо Бумбаров и Александър Иванов. В 88-ата минута изгрява нова надежда за червените. Възпитаникът на Локо Ружди Керимов рита към вратата, топката се отбива в гърба на Сашо Иванов и спира в мрежата зад Стайков. Жежов дава невижданите по това време 5 минути продължение, но Локо удържа преднината си и пътят към трофея е открит.
Мачът не се предава нито по радиото, нито по телевизията. В Ихтиман по това време има една малка поща с 2 кабинки. Няколко души от агитката обаче успяват да се доберат до тях и да съобщят на близките си за подвига на Зума и компания. В спортната емисия на новините в 20.30 часа новината е съобщена между другото. В Пловдив обаче тя се разнася мълниеносно и хиляди се стичат на Лаута около 22 часа, за да посрещнат любимците си.
От БФС насрочват финала за 1 юни в София. Изненадващо до мача за трофея стига бойкият тим на Чирпан, воден от големия треньор Иван Вутов. Никой обаче не се съмнява, че Локомотив този път ще изпусне щастието си. Близо 25 хиляди фена на Локо пристигат на Националния стадион Васил Левски. Четата на Атанас Драмов е в състав: Стефан Стайков, Илия Анчев, Николай Курбанов, Пламен Николов, Петко Станков, Иван Беделев, Христо Сотиров, Христо Бонев, Едуард Ераносян, Аян Садъков, Любомир Бурнарски. През второто полувреме вместо покойния Иван Беделев влиза Георги Фиданов, а Бурнарски е заменен от Иван Найденов (Червения), който също не е между живите.
Локо не оставят никакви илюзии на противника за нещо повече от достойно представяне. Още в 7-ата минута Христо Сотиров открива резултата. С перфектно изпълнен фаул в 25-ата минута Христо Бонев удвоява, а на трибуните черно-белите фенове правят атмосферата като на Ла Бонбонера в Буенос Айрес. Стайков в 56-ата минута връща чирпанлии в мача, но никой не си прави илюзия, че те могат да стигнат до обрат. В 81-ата минута Едуард Ераносян решава двубоя окончателно с 11-ото си попадение в турнира. След края на мача Купата е връчена на Христо Бонев, а той и съотборниците му половин час не могат да се приберат в съблекалнята, тъй като са подканяни от трибуните да направят 3 почетни обиколки на пистата.
Празненствата за Локо обаче са съвсем кратки, защото на дневен ред идва голямата цел – завръщане в А група. Черно-белите имат лошия късмет техен противник да е Черноморец. Бургазлии са изиграни за сметка на далеч по-слабите отбори на Славия и Черно море. Първият мач е насрочен в Бургас на 15 юни. За целта БДЖ Пловдив отпуска специален влак за феновете, който е изпълнен до краен предел. Дори в коридорите няма място за разминаване. Домакините обаче дават само 2000 билета за гостуващата агитка. Бургазлии изпълват до краен предел своя стадион 9 септември, който впоследствие е преименуван на Черноморец. Около 30 000 души с очакват с нетърпение мачът, който е на живот и смърт и за двата отбора.
Черно-белите излизат с по-голямо самочувствие, дошло от спечеленета Купа, докато домакините са в минорно настроение. Още в 10-ата минута Христо Сотиров се отскубва от пазачите си и открива. На стадиона се чува само гостуващата агитка, която пее: „А група ни зове”. Малко след това чист гол пропускаХристо Бонев. Пловдивчани доминират тотално, а в яда си халфът на Черноморец Ивайло Коцев сритва жестоко Зума и той доиграва срещата с травма. При една от малкото смислени атаки на Черноморец Георги |Илиев (Креката) успява да изравни.
Второто полувреме започва с уникален пропуск на Едуард Ераносян. Сотиров намира Едо на метър пред голлинията, но той бие в аут. Това дава криле домакините, които се вдигат на щурм и стигат до победа с 2:1. Крехката преднина устройва и Локо. Черно-белите са убедени, че бият на реванша и се завръщат в А група. Канцелариите на стадиона са засипани с искания за билети. Незнайно защо обаче клубната упрва решава мачът да е на Лаута, който по това време е без южна и северна трибуни, на чието място са само строителни пана. Трибуна Спортклуб пък побира не повече от 3000 души. От МВР предупреждават, че може да стане голяма беля. Милиционери правят 2 кордона пред Лаута. Първият на булеварда, където трябва да покажеш билет, за да те пуснат, а втория е на портала. На 18 юни обаче става една от най-големите трагедии в историята на Локомотив. Запалянковците не се подчиняват на милицията и щурмуват стадиона като много влизат без билети. МВР вика на помощ пожарната. 2 тежки автомобила започват да пръскат с водни струи нахлуващите фенове, но и те не могат да ги спрат. В суматохата един човек загива от задушаване.
Съдията Йордан Йосифов знае за инцидента, но обстановката на Лаута е извън контрол и той не се наема да отмени мача. Смъртният случай обаче остава тайна за хората по трибуните, които са настроени празнично като за завръщане в А група.
Преди началото на мача известният фен на Локо Шопа подарява по един гигантски сом на Зума, Стефан Стайков, Николай Курбанов и Аян Садъков. Точно в 18 часа Йосифов дава първия сигнал и веднага след него черно-белите се настаняват в противниковата половина. Те не я напускат до самия край, но уви!
Черноморец се оттеглят в глуха защита, а на вратата си имат един извънземен в този мач вратар Любомир Петров, който впоследствие с фамилията Шейтанов става част от най-славната история на Локо. Шейтанов прави чудеса под рамката и в пеналта. Когато се налага играе и като централен защитник. Особено драматични са заключителните 30 минути. Пловдивчани удрат 7 (седем!) греди. Пет пъти Зума от фаул нацелва диреците, а веднъж от игра. Един път и Курбанов едва не строши левия дирек зад дългокосия вратар на гостите. След последния сигнал на Йосифов още един фен на Локо почина. Този път не от задушаване, а от инфаркт. Над Лаута настана пълна тишина, а в първия момент гостите не смееха да се израдват на заслуженото щастие. Близо 5 минути над стадиона бе мъртвило. В този момент Любомир Шейтанов зацелува гредите, които го бяха спасили.
По-късно Христо Бонев споделя, че не е могъл да заспи след този паметен мач, взел 2 жертви. Към 4 часа сутринта Зума е отишъл на Лаута и е гледал в недоумение северната врата, която е обезмислила едногодишния труд.
В минорно настроение черно-белите излизат във ваканция. Атанас Драмов напуска треньорския пост, за да отиде в Малта. На негово място отново е назначен Атанас Ангелов. Отборът е разпуснат във ваканция, а клубното ръководство начело с покойния Петър Мильотев успява да си свърши работата като не допуска да си тръгнат исканите от столичните грандове Аян Садъков, Едуард Ераносян и Христо Сотиров. На Ангелов е наредено да започне рязко подмладяване с вкарването в първия отбор на 17-годишните юношески национали Георги Димитров, Георги Попов, Любен Жилков, Димитър Калканов, Рачо Килапов и Стефан Драганов.
Драмата на изтеклия сезон обаче не бе привършила за Локомотив. През юли след разработка на МВР се установява черна каса в Спартак (Плевен) и уговорен мач с Черно море. Треньорът на плевенчани е намерен мъртъв при автокатастрофа и в тефтера му са били записани сумите и хванатите играчи. Спартак е изваден от А група, а петима играчи на варненския тим са изхвърлени завинаги от футбола. БФС назначава допълнителен бараж между Локомотив и третият в Северната Б група Осъм (Ловеч). „По това време бяхме още по плажовете. Някои не бяха тренирали въобще, когато ни казаха, че имаме още един шанс за А група. Няколко дни се събирахме за подготовка, защото тогава нямаше мобилни телефони, а играчите бяха по курорти”, спомня си Христо Бонев.
БФС насрочва решителния мач за 11 август 1983 г. на Националния стадион, който през този сезон е като втори дом за черно-белите. БДЖ отпуска 2 специални влака за феновете. Въпреки курортния сезон привържениците на Локо почти изпълват „Васил Левски”. Вестник Народен спорт съобщава, че на мача са присъствали 40 хиляди зрители. По същото време съседния стадион Българска армия също е пълен за мача на ЦСКА срещу сборна формация от „11-те на кръга”. На Армията са столичните фенове, а на „Васил Левски” тези на Локомотив. Около 1000 души пристигат и от Ловеч, за да подкрепят любимия си отбор, който не знае какво е А група до този момент. По груби изчисления около 35 хиляди фена на Локо са изстрадали победата в горещата августовска вечер.
И преди този мач черно-белите привърженици са изпълнени с оптимизъм като изобщо не поставят под съмнение успеха на любимия си тим. Сред запалянковците най-популярният лаф преди двубоя е „На Осъм – осем” в очакване на разгромен успех.
Очакванията обаче са едно, а действителността съвсем друго. Без подготовка и почти без селекция Локомотив е далеч от предишната форма. Атанас Ангелов е значително по-мек от предшественикът си Атанас Драмов. Уморените от маратона на изминалия сезон играчи на Локо имат сили само за едно полувреме. Черно-белите започват устремно и в 11-ата минута Христо Сотиров открива. До края на полувремето пловдивчани изпускат още 2 чисти положения. На трибуните се настройват за празник и никой не подозира какво ще стане през второто полувреме.
Ловчанлии излизат мобилизирани до краен предел след почивката. Те са решени на всичко, за да се докопат до звездния си миг. Бойката игра на Осъм буквално стъписва черно-белите. Бонев видимо отпада. Сотиров и Ераносян се оказват изолирани в атака и всичко пада върхе плещите на защитата, вратаря Стефан Стайков и неуморния Аян Садъков. В 56-ата минута обаче настъпва кошмарът за Локо. Шут от 40 метра от фаул на капитана на ловчанлии Василев заварва Стайков неподготвен. Стражът на Локото явно не вижда снаряда и извиква: „Аут”. Топката обаче безмилостно влетява в долния ляв ъгъл на вратата му. Следващият четвърт час ловчанлии играят, пловдивчани гледат. Ангелов се принуден да направи две непредвидени смени като вкарва в игра 17-годишният Димитър Калканов и дебютантът Марин Камалиев от Несебър. Най-активен от Осъм са бившите нападатели на Локо Александър Дюлгеров и Йордан Николов (Магарето). Пред Стефан Стайков ври и кипи. Стайков обаче стократно изкупува вината си за гола и с невероятни спасявания запазва надеждите на Локо. Секунди преди края на редовното време настъпва първата драма. Аян Садъков е спънат около пеналта. Черно-белите искат дузпа, но реферът Богдан Дочев дава фаул на самата линия. Агитката скандира името на Христо Бонев в очакване да вкара от специалитета си. Зад топката до Зума обаче застава и Садъков. Всички на стадиона, а и на терена очакват Зума да бие, а вратарят Паралийски се чуди къде да застане. В този момент обаче Аян излиза зад Зума и стреля остро. Паралийски остава неподвижен на метър пред голлинията. Топката се удря в единия дирек, минава по линията, облизва другия дирек и излиза в аут. С това редовното време свършва.
В продълженията черно-белите намират морални сили и се вдигат на щурм. Звездният миг настъпва в самия край на първото продължение. Аян Садъков и Едуард Ераносян в дъгата пред пеналта правят фирменото си двойно подаване, след което Аян мина покрай Паралийски и с все сила прати топката в мрежата за кеф на препълнения с фенове на Локо източен сектор на стадиона. Второто продължение минава под знака на умората и без нито едно положение. След края на тази епична битка черно-белите нямат сили дори да се зарадват на успеха, което личи от снимката, която им правят като нов член на А група. Едно мечтано завръщане след 3 сезона в преизподнята.
Луди от радост обаче са феновете на Локомотив. Новопостроената магистрала е почти задръстена от пловдивски коли. Клаксоните огласят аутобана. Изобретателни привърженици пък на табелата за начало на Пловдив монтират със заредени от акумулатор лампи, които са аранжирани като буквата А. И тази нощ градът не спа в облян в голямата черно-бяла радост.
90 години от първия баскетболен мач в Пловдив 21 May 2013 10:48 PM (12 years ago)
На 17 май 2013 г. се навършват 90 години от прохождането на баскетбола в нашия град. Следвайки своето верую да издирва, съхранява и осветлява факти от ранния пловдивски спорт, сайтът ни отбелязва тази почетна годишнина. Още повече, когато става дума за баскетбола – чиито красота, динамика и драматизъм бързо завладяват пловдивчани.
Началото поставили два от фундаменталните за ранния пловдивски спорт клубове. Единият бил „Св. Августин” от едноименния френски колеж – явяващ се и изобщо основоположник на спорта в Пловдив. Другият бил с не по-малки заслуги или мащаб. Това бил Победа – основан през 1921 г. от обединението на клуба Тракия с отцепили се от Левски членове.
За няколко години Победа успяла за се превърне в един от най-мащабните и влиятелни клубове на Пловдив. Нейният председател – арх. Хр. Бърнев, оглавил и учредената през февруари 1924 г. Тракийска спортна федерация. Футболният тим на Победа бил абсолютен хегемон в първото пловдивско първенство (1924 г.), достигайки до финала за държавната титла.
Макар футболът да бил водещият спорт за всички пловдивски клубове, наред с него били развивани още атлетика, гимнастика и др. Първият двубой на баскетболни тимове от два различни клуба се състоял на 17 май 1923 г. на плаца на Артилерийските казарми (днес кв. „Гладно поле”). Двата съперника били предвождани от духовата музика на колежа в пътя си до игрището, където Св. Августин надделял над Победа с 16:8.
Информацията за това събитие идва до нас от три източника. Непосредствен извор са четири снимки, публикувани десетина след мача в софийската преса (ил. 1-3). На тях се виждат двата тима с реферите преди мача, както и моменти от самата игра.
Илюстрация 1
Илюстрация 2
Илюстрация 3
Илюстрация 4
Третият източник е обзорна статия за спорта във Френския колеж, която неведнъж сме цитирали. Днес тя се съхранява в Държавен архив Пловдив, също посочвайки 17 май 1923 г. като дебюта на пловдивския баскетбол (ил. 4).
Илюстрация 5
Важно е да се спомене, че има данни, свидетелстващи за това, че баскетбол е бил практикуван в пловдивски клубове и преди 1923 г. (ил. 5). Ала фактът, че 17 май 1923 г. е посочен от три различни източника като дата на първия баскетболен мач в града дава основание да допуснем, че дотогава баскетболът е бил „вътрешноклубен”. На 17 май 1923 г. обаче за първи път са се срещнали в баскетболен мач тимовете на два различни клуба. Това поне изглежда като най-логично обяснение.
Илюстрация 6
Най-сетне, нека отделим заслужено внимание и на реферите. Те били членове на двата съперничещи си клуба, нареждайки се сред най-изявените личности на ранния пловдивски спорт. Единият бил отец Озон Дампера, човек с многобройни заслуги за Пловдив и България, първият голям деец на пловдивския спорт. (ил. 6) Другият рефер бил Крум Стефков от Победа, по професия служител в Българска народна банка. През 1923 г. и 1924 г. той бил сред кореспондентите на „Спортен преглед” от Пловдив.
Значимостта им за ранния спорт най-ярко проличава от участието на отец Озон и Крум Стефков в учредяване на Пловдивската спортна лига (юни 1923 г.) и Българската национална спортна федерация през декември 1923 г. (ил. 7, 8).
Илюстрация 7
Илюстрация 8
В края на настоящия текст, споделяме надежда, че извикването на спомена за първите крачки на пловдивския баскетбол е било интересно – и, вярваме, със сигурност ценно като познание за всички, обичащи тази красива игра.
Честит юбилей от екипа на сайта!
25 години Клуб на привържениците на Локомотив Пловдив 9 May 2013 11:14 PM (12 years ago)
11 май 2013 г. бележи четвърт век от учредяването на Клуба на привържениците на Локомотив Пловдив. Този акт на официално легитимиране на черно-бялата общност има своите дълбоки исторически корени – и те очертават локомотивци сред най-дейните и всеотдайни привърженици в България.
Нашите начинания на „запалянковско” сдружаване датират от края на 20-те години на ХХ век, избуявайки за само две десетилетия в най-многобройната регистрирана общност от привърженици! Пловдивчани на няколко пъти изумяват българската спортна публика с впечатляващи „десанти” за мачове на тима с червено-черно-бели цветове. Тази обич към отбора и популярността му заставили пресата да изкове за клуба умилителното, затрогващо прозвище „пловдивския любимец”. Десетилетия наред то следвало тима, независимо от различните имена, които властта след 1944 г. щяла да му поставя.
През 50-те години локомотивци неизменно изявявали обичта към своя отбор, макар и през 1955 г. той да попаднал сред преизподнята на втора дивизия. Стремейки се да помогнат за завръщането в елита, през 1960 г. привържениците организирали и провели непозволена от властта среща в зала на Централния площад. Тази нечувана за времето дързост можела, по разказа на тогавашния ръководител на спорта в Пловдив, да коства дори жертви… Година по-късно студенти, привърженици на Локомотив, положили основите на неформален клуб на привържениците, а през есента на 1968 г. официален факт бил Клубът „Приятели на Локомотив Пловдив”. Пръв сред извънстоличните подобни клубове, учредяването му било масово посетено, включително и запечатано на кино-лента.
В лоното на такова традиционно през десетилетията сдружаване дошла и 1988 г. През месец май, точно в деня, отбелязал църковния празник на светите равноапостоли Св. Св. Кирил и Методий, бил учреден Клуб на привържениците на Локомотив Пловдив. Той станал първият фенклуб на български футболен тим – нареждайки се изобщо сред първите неформални, граждански движения, основани в последните години на комунистическия режим.
Било естествено именно пловдивските локомотивци да направят първата крачка – пазейки десетилетния граждански дух на поколения привърженици, следвайки изконните добродетели на общността: всеотдайност, инициатива, усърдие, доблест, вяра, интелигентност, творчество. Все ценности, подклаждали братското чувство между локомотивци – и извисявали Пловдив като духовното средоточие.
В днешните времена, ние сме убедени, че именно в споделените ни идеали и несломима обич към Локомотив се корени десетилетната мощ на нашата общност. Четвърт век след като положихме началото – оставаме горди следовници на традиционните локомотивски ценности – обич към клуба и Града, уверено вървейки по пътя на дълга ни към тях!
* * *
Ознаменувайки четвъртвековния юбилей на Клуба на привържениците, бихме искали да споделим три мнения за локомотивци. Те са от трима различни журналисти, в три различни десетилетия, а ценността и авторитетът им намираме за огромни – защото тези слова принадлежат на личности-легенди, безспорно стоящи сред най-уважаваните спортни журналисти за всички времена. Техните думи, погледът им „отвън” към локомотивци, очертават популярността и мощта на черно-бялата общност – заставили пресата години наред да говори за „любимеца на Пловдив”.
Предлагаме тези автентични слова за финал.
За една неточност, която трябва да бъде поправена 26 Apr 2013 11:48 PM (12 years ago)
В началото на настоящата година екипът на сайта се свърза с Никола Аладжов. Навярно, за по-младите читатели неговото име ще бъде непознато – ала г-н Аладжов е сред най-изявените личности в ръководството на българския футбол през 60-те, 70-те и 80-те години на миналия век. Можем само да сме горди от факта, че като играч той се състезава и за Локомотив Пловдив (през сезон 1955 година).
Скоро предстои да публикуваме интервюто, което направихме с г-н Аладжов. Сигурни сме, че то ще породи несъмнен интерес, както също и многобройните илюстрации към него. Днешният ни текст обаче има друга насоченост. А именно: в хода на един от разговорите с г-н Аладжов той сподели огорчението си от една невярна информация, на която току-що бе попаднал в пресата.
Става дума за в-к „7 дни спорт” от 22 януари 2013 г. Както г-н Аладжов ни алармира, допусната е била голяма неточност в статията, информираща за кончината на Данаил Николов. Самата статия е неподписана и следователно ангажира редакцията на вестника като цяло.
Уви, опитите на г-н Аладжов за коригиране на тази неточност от страна на вестника се оказали напразни. Ето защо той помоли екипа на сайта за съдействие – така щото да бъде изнесена исторически достоверната информация за Данаил Николов и по този начин се запази неопетнена паметта му.
С оглед на отправената ни молба, свързахме се с Елена Ваташка в качеството й на председател на Сдружението на българските футболни привърженици. Г-жа Ваташка откликна бързо на така получилата се нелепа ситуация, бидейки още повече мотивирана заради факта, че Данаил Николов е бивш председател на Футболния съюз и по този начин съюзът е също засегната страна.
Съвместно с екипа на loko-pd.com бе подготвено писмо, което г-жа Ваташка адресира до редакцията на „7 дни спорт”.
За съжаление и до днес отсъства обратна връзка от страна на вестника. Не бихме искали да съдим прибързано за причините на липсващия отговор, нито е наше право да го сторим. От друга страна, убедени сме, че в случая със сигурност се касае за неумишлена грешка – и по никакъв начин за недобросъвестност от страна на спортния ежедневник.
Ала същевременно намираме за абсолютно неприемливо отсъствието на публично коригиране на допусната неточност. Още повече, когато тя е спрямо покойник…
Заради тези основания, екипът на сайта се чувства длъжен да даде гласност на писмото, изпратено от г-жа Ваташка – и по този начин спомогнем да се съхрани паметта на един уважаван спортен деятел.
* * *
До редакцията на в-к „7 дни спорт”
Уважаеми господа,
На 19 януари 2013 г. почина Данаил Николов, значима и уважавана личност във футболната ни общност – председател на Българската федерация по футбол (1970 г. – 1975 г.), зам.-председател на Левски София (1971 г. – 1978 г.) и председател на Левски София (1981 г. – 1983 г.).
На 22 януари 2013 г. Вашият вестник публикува възпоменателна статия по повод кончината на Данаил Николов. Похвална е инициативата да се зачете паметта на един от уважаваните футболни дейци на България. В статията, обаче, е допусната неточност, чийто характер е дълбок и много смущаващ.
Става дума за това, че Данаил Николов е споменат и като „първият осъден президент на БФФ. … През 1986 г. за нарушаване на социалистическия морал Мобуту е осъден на 18 г. затвор.”
Уважаеми господа, изнесеното категорично не отговаря на истината! Да, действително през 1986 г. е арестуван и впоследствие осъден председателят на БФФ – но това не е Данаил Николов, а Димитър Николов (по прякор „Мобуту” заради визуалната си прилика с нашумелия тогава президент на Заир).
Убедена съм, че допусната неточност е резултат от техническа грешка. Не бих допуснала, че уважаван вестник като „7 дни спорт” не е запознат с факти от такова естество. Още повече, че именно същият вестник (в броя си от 24 септември 2008 г.) публикува статия, разказваща действителната история през 1986 г. – за осъждането на Димитър Николов (Мобту).
Уважаеми господа,
С оглед на описаното, смятам, че е моралът изисква, щото Вашият вестник вземе отношение, поправяйки сторената неточност в статията за Данаил Николов. Това би бил най-справедливият начин, чрез който ще се опази паметта на този коректен и уважаван приживе човек. Същевременно, този жест на извинение би бил дължим и към близките на Данаил Николов, които, наред със скръбта по неговата кончина, са преживели допълнителен удар, прочитайки за „арестуването му и осъждане през 1986 г.”
Вярвайки, че спомената неточност ще бъде коригирана, оставам на Ваше разположение.
С уважение:
Елена Ваташка, председател на Сдружение на българските футболни привърженици.
Младен Влашки: „Оттук започва любовта” е една прекрасна книга за българския футбол и наистина трябва да бъде поздравена! 20 Jan 2013 10:18 PM (12 years ago)
На 5 януари 2013 г. книгата „Оттук започва любовта”, бе представена в литературното предаване „Преге” на радио „Пловдив”. Негов автор и водещ е известният литературовед, университетски преподавател и общественик – Младен Влашки.
В рубриката „Напълно непознати”, посветена на новите книги, водещият разглежда шест заглавия измежду онези, публикувани през декември 2012 г. Трябва да се каже, че самото попадане на „Оттук започва любовта” в този литературен преглед е вече голям комплимент за нея. Това е така, тъй като споделя компания с произведения на автори като Петър Анастасов, Артър Кларк, Андре Мороа, Александър Грин…
Впрочем, ето как Младен Влашки започва предаването си – и с какви думи представя „Оттук започва любовта”:
„И така, ето ни в първото издание на рубриката за нови книги за 2013 г. Разбира се, че е доста трудно сега да се подберат шест заглавия – какво обилие имаше в декември месец… И изведнъж всичко секна. Но, за щастие, шест заглавия успях да подбера, защото в последните дни на годината излязоха няколко доста интересни книги и започвам веднага с тях двете, защото те са и много пловдивски. Всъщност три са много пловдивски, но последната ще я оставим за накрая.
И така стигам до последната пловдивска книга, наистина нещо много хубаво, заслужава си адмирации. Сега, тука една част от феновете ще кажат „дъ-ръ-ръ-ръ”, обаче работата е следната: Ангел Ангелов и Владимир Владимиров са направили една прекрасна книга за българския футбол. Тя се нарича „Оттук започва любовта. Хроники за пловдивските любимци.”, а, „за пловдивския любимец”, извинявайте.
Веднага казвам кой е издателят: Клубът на привържениците на Локомотив Пловдив. Но този обемист том, 552 страници, в голям формат, и изключително… мисля, че, ако някой трябва да се запознава с историята на българския футбол, това е четивото, което ще го въведе в тази тематика. Прекрасно направено, с дълбок изследователски… не потенциал, ами… наистина, много добре свършена работа, много хубаво оформен том. Така че, отвъд мощните фенски емоции, това е една книга, която наистина трябва да бъде поздравена. Пак казвам, пловдивска книга, пловдивски автори, пловдивски отбор, пловдивска история – абе, Пловдив… така, е нещо по-особено, накратко.
И така, това бяха шестте заглавия в първото издание на „Нови книги”. Надявам се, да… те може да не са чак толкова ефектни, така, както в предходните дни, защото това са наистина тежки, сериозни, хубави заглавия, които претендират по-скоро за част от вечността, отколкото да са част от онези рекламни трикове, с които някои заглавия проблясват и след това изчезват. Но, какво по-хубаво начало за една подобна рубрика от такъв абсолютно стабилен фундамент и аз се радвам, че така започваме новата година.”
Такъв бе начинът, по който бе представена „Оттук започва любовта” в литературното предаване на радио „Пловдив”. Да, изказаните към нея думи са наистина стоплящи – и, вярваме, заслужени. И не толкоз заради авторовите усилия или талант, а най-много поради факта, че книгата е такава, каквато е, защото разказва историите на личности и показва събития, които, с идеализма и доблестта си – предизвикват само възхита!
Накрая, ще споделим връзка към пълния запис на предаването, както и биографична справка от страницата на Пловдивския университет – която по несъмнен начин откроява фигурата и авторитета на Младен Влашки в българските литературоведски среди.
Предаването за книги на Радио Пловдив “Преге”
Повече за гл. ас. Младен Цветанов Влашки
Лука Станчев: Аз не познавам и не съм чувал за подобна документална монография! 2 Jan 2013 10:15 PM (12 years ago)
На 7 декември 2012 г. по книжарниците се появи книгата „Оттук започва любовта” – първа част от трилогията „Хроники за пловдивския любимец”. Нейната официална премиера бе на 16 декември 2012 г. Сценарият на организаторите включваше изказвания на различни личности, имали досег с темата на книгата или съдействали за нейната поява. Притиснати от времето обаче, не успяхме да дадем думата на всички предвидени оратори.
Два дни след премиерата бяхме потърсени от Лука Станчев – един от гостите, който трябваше да се изкаже. Той се свърза с нас, желаейки да предостави ръкописа на речта, която така и не успя да произнесе. Чувстваме се длъжни да дадем публичност на неговите думи – чрез което поне малко се реваншираме за осуетената тогава реч.
* * *
Лука Станчев е роден през 1936 г. в Пловдив. От дете става привърженик на Спортклуб, още през 1942 г. баща му го води на знаменития мач срещу Македония Скопие. Пряк свидетел е на обединенията и преименуванията на Спортклуб след 1944 г.: „С. П. 45”, „Славия”, „Славия-Ченгелов”, „Торпедо”, „Локомотив”.
До ден днешен се интересува живо от отбора и посещава стадиона в парк „Лаута”.
Професионалният му път е на дългогодишен университетски преподавател по физика. Наред с това, развива голяма обществена дейност, оглавявайки „Граждански клуб” Пловдив (основан през 1893 г.).
Сред инициаторите е за възстановяване на българските военни гробища край гр. Битоля, за позлатяване купола на църквата „Св. Стефан” в Истанбул и реставриране на целия иконостас, за реставриране паметника на Св. Св. Кирил и Методий и едноименната църква в Пловдив. Действен радетел за възвръщане мощите на Цар Самуил в България.
Съавтор е на филма „Албания – земя на светлосенки”, посветен на българското културно-историческо наследство в Албания и носител на първа награда на Петия филмов фестивал за културно наследство. През февруари 2011 г. в Народното събрание се открива негова фотоизложба „Българските старини в Албания”.
100 години от рождението на Христо Николов 27 Dec 2012 2:00 AM (12 years ago)
На 22 декември се навършва точно век от рождението на една личност, чието дело отеква и досега в клубния летопис. Това е Христо Николов, авторът на три от емблемите на клуба, включително и настоящата.
Той бил човек на изкуството – художник, лудо влюбен в настъпващия из българските градове „кинематограф”. За да е по-близо със страстта си, заработил още съвсем малък като помощник в кино „Пикадили” (по-сетне „Република”). Постепенно започнал да изготвя филмовите афиши на киното. Дори имал известни неприятности преди 1944 г., защото прекалено добре бил изрисувал афиша на един съветски филм.
След 1944 г. не било по-различно: въпреки безспорния си талант, нему не били предоставяни шансове да се изявява – защото не бил „партиен член”…
Постепенно обаче, с постоянство, успял да достигне до длъжност да отговаря за рекламната дейност в Пловдив. Той бил инициаторът за въвеждане на неоновата реклама в България – осъществено на новопостроения комплекс „Слънчев бряг”. Само по себе си това било твърде дързък ход, защото неоновите светлини били третирани като „западно влияние”…
Христо Николов бил привърженик на Спортклуб. Не само защото живеел в ІV-ти район, но може би и поради това, че къщата му (недалеч от Понеделник пазар) била долепена до онази на Иван Мандалиев – един от най-всеотдайните клубни деятели.
През 1939 г. Христо Николов изработил най-популярната емблема на Спортклуб – заимствайки от онази на австрийския Адмира. Тъй като след 1944 г. не било допустимо да съществува клуб с име „Спортклуб”, затова емблемата била модифицирана – вместо името Хр. Николов поставил буквата „С”, изписана в църковнославянски шрифт. Дотогава тя красяла фланелките на играчите и била нещо като „запазена марка” за пловдивските спортклубци (Впрочем, в глаголицата, където всяка буква символизира определена дума, „С” означава „слово”).
След въвеждане през 1949 г. на т. нар. Доброволни спортни организации и преименуване на клуба на „Локомотив” била ползвана една и съща за всички „Локомотив”-и в България емблема.
В 1957 г. настъпила поредната реорганизация на спорта. Тя възстановила официално териториалния принцип за съществуване на клубовете. Заедно с това, започнало възстановяване на изконните им имена и емблеми. Така, Динамо София станал отново Левски София, Ударник София станал отново Славия София и тн.
Дошъл ред да се възстанови официално и клубът за ІV-ти пловдивски район, като се изработи негова емблема. Събранието се състояло на 5 май 1957 г. в кино „Пикадили”. В него участвали деятелите и привържениците на Спортклуб, който от 1951 г. носел името Локомотив Пловдив. Надеждите им били за поне частично възстановяване на изконното име или емблема. Дори един от тях – младият лекар Тодор Тотев, натоварен от привържениците в ІV-ти район, направил публично предложение да се възстанови името „Спортклуб”. Недопустима дързост за онези времена – след чието изричане в залата настъпила вледеняваща тишина…
Впоследствие д-р Тотев станал един от водещите пловдивски хирурзи, а над 20 години работел и на доброволни начала в детската школа на Локомотив.
Днес той е 80-годишен и все още практикува. Бе сред почетните гости на последните две „Черно-бели Коледи”. И все така продължава да се чуди на тогавашната си смелост – да се нагърби от името на всички да иска възстановяване на това „забранено” име…
По този начин било утвърдено за постоянно името Локомотив. С годините то било силно заобичано и с него израснали поколения привърженици.
Колкото до емблемата – в края на 50-те години, възможно и дори преди 1959 г., Христо Николов изработил третата си поред емблема на любимия клуб. Модифицирана през годините, тя и понастоящем остава емблемата на Локомотив Пловдив.
Накрая, ще споделим и една изключителна новина, дошла наскоро. Дъщерята на Христо Николов се свърза с екипа на loko-pd.com, за да съобщи, че е открила оригиналния макет на емблемата, който баща й е изработил. Надяваме се, че скоро ще можем да дадем публичност на тази изключително ценна находка от клубната история – която един ден ще заеме полагащото й се място в клубния музей!
Дебютното първенство на Пловдив – 1924 г. 27 Oct 2012 12:04 AM (13 years ago)
Декември на 1923 г. донесъл сред най-важните стъпки в растежа на младия български спорт. Разпокъсаните дотогава формирования се слели в единно цяло – Българска национална спортна федерация (БНСФ). В началото на следващата година била изградена и структурата й, обхванала шест регионални федерации. Това били: Северобългарска, Бдинска, Югозападна, Софийска, Тракийска и Приморска.
Конкретно за Пловдив, спортът се администрирал от Тракийската спортна федерация (Т.С.Ф.). Тя била тържествено учредена на 10 февруари 1924 г. във Военния клуб. Оглавил я арх. Христо Бърнев, председател на сп. кл. Победа, а за почетен председател бил провъзгласен отец Озон Дампера от Френския колеж. (ил. 1-3). Седалище на Т.С.Ф. и адрес за кореспонденция бил домът на арх. Бърнев, ул. „11 август” № 8.
Т.С.Ф. обхващала голяма територия, администрирайки спорта и в Свиленград, Харманли, Хасково, Борисовград (дн. Първомай), Станимака (дн. Асеновград), Карлово, Татар Пазарджик (дн. Пазарджик) и др.
Футболният комитет на Т.С.Ф. наброявал трима души: председател бил Павел Балабанов (от Левски, по-късно Тракийска слава), секретар – Луко Рашков (от Марица) и Никола Щерев (от Ботев) (ил. 4, 5). Именно под ръководството на комитета щяло да се проведе първото в историята на Пловдив футболно първенство. И нещо повече – то щяло да бъде стъпка в борбата на най-достойния пловдивски клуб да завладее първата Държавна титла!
Така времето за надпревара все повече приближавало, бидейки чакано с нетърпение!